ДОКЛАД пред IX конгрес на НДСВ

ДОКЛАД

пред IX конгрес на НДСВ

21 януари, 2023 г., София

Този конгрес е посветен не само и просто на бъдещето на НДСВ, а на бъдещето на България. Страната ни е в незавидно състояние и перспективата пред нея е тревожна. Това налага НДСВ да поеме отново отговорност.

Приемете, че работата на нашия Девети конгрес от утре преминава на предизборни релси. Оттук нататък усилията ни всеки ден и всеки час имат много голямо значение  и смисъл. От нас в тази зала и от всички наши съмишленици по места зависи привеждането на областните и общинските структури в готовност за ефективно участие в кампаниите за парламентарни и местни избори. Трябва да бъдем решителни и инициативни, за да стигнем до всички обществени групи, в които призивът на Царя и на НДСВ за свободна и силна България силно ще отекне.

Затова днес сме тук в сградата, в която през 2001 г. се събрахме  стотици привърженици на Н.В.Симеон Втори, призовани „да работим всички за свободна и силна България“.

Пред очите ни се развива третото действие на окаяна пиеса. Българското Народно събрание демонстрира всички фази на парламентарната агония – от измъчения избор на председател до очаквания крах на третия мандат. Пулсът на обществото е мъждеещ и се диагностицира като заглъхваща избирателна активност.  Икономическите процеси се управляват зле или не се управляват. Нарастват неравенствата, корупцията, несигурността, бедността. Жестовете към уязвими групи са стихийни и популистки прицелени.

Заради поредицата от служебни кабинети за краткия период от две години може да се направи формално приемливата констатация, че държавата се управлява от държавния глава. Въпросът дали това е принудителна формула или негова съзнателна стратегия поражда единствено коментари и тези коментари не са безобидни, защото акцентират върху „силната ръка“, във вреда на истинското разделение на властите.

Докъде стигат държави в подобно състояние на политическа нестабилност е известно от историята. В най-мекия вариант те стигат до още по-незавидни места в класациите на съвременния свят. НДСВ решително възразява дори само срещу допускането на подобна тенденция.

 

1. Кратък политически мост през времето

НДСВ управлява България в нелек и по своему рисков период. Трябваше да изпълни две национални цели: членството на България в ЕС и в НАТО. И ние поехме отговорността за това. През периода 2001 – 2007 г. не допуснахме да се разпилее дори и грам от колективния евро ентусиазъм на българите и от положителното наследство на предишните правителства.  Поехме щафетата с дълбока убеденост, че посоката е единствено нужната, а скоростта трябва рязко да се повиши. Който днес твърди, че фундаменталната промяна в международния статут на България и очертаването на нейния нов профил е било подарък от демократичния свят, греши. Подготовката за членство в НАТО и завършването на преговорите с ЕС изискваха много повече от демонстрация на добро възпитание и усмивки на Запад.  Те налагаха дълбоки промени в законодателството, работата на администрацията и функционирането на институциите плюс привеждане на икономическия живот в съответствие с критериите за функционираща пазарна икономика. Успоредно с това страната ни затвори или регулира положително всевъзможни казуси от двустранен и регионален характер.

Не е излишно да припомним някои от лесно доказуемите резултати.

При управлението на НДСВ:

• Спря чистката в администрацията по партийно-партизански подбуди;
• Безработицата спадна от 19% на 6%, а това, съгласете се, тогава беше проблем, съизмерим по острота с днешния дефицит на работна сила;
• Премахнахме близо 200 разрешителни режима, които пречеха на бизнеса;
• Българският среден бизнес стъпи на крака и започна да се оформя средна класа;
• Въведохме 10% данък;
• Инвестиционната среда видимо се подобри;
• Икономическият растеж надхвърли 6% на годишна база, непостижим растеж след това;
• Корупцията достигна най-ниските си нива от началото на прехода. Според т. нар. индекс за борба с корупцията на Транспеърънси интернашенъл България подобри класацията си от 72-ро място в света през 2001 г. до 57-о място през 2006 г. През 2021 същият индекс класира България на 78-о място;
• Забави се темпът на емиграцията от страната;
• За първи път кривата на раждаемостта започна да се променя в положителна посока. Гарантирахме 12 месеца платено майчинство и опростихме лихвите на жилищните кредити на младите семейства;
• За първи път действащ министър-председател и екипът му не се изкушиха да контролират медии или да създават собствена медийна империя.
• Бизнесът, хората и медиите имаха чувство за свобода, за инициатива, за перспектива и развитие. А това се помни и досега.

Днес често се говори за критерии и ориентири. Изразява се тревога заради опасността страната да загуби посоката на движението си. Изброихме някои от критериите за ефективност на едно управление, те са основа, върху която лесно биха се очертали ориентири, ако тази основа не се отрича безогледно от политическите ни конкуренти. Основата обаче се отричаше упорито. Съперниците на Н.В. Симеон Втори бързо се превърнаха в негови врагове и в политически противници на Националното движение с неговото име. Те планираха и отключиха вълна от пропагандни атаки и медийни кампании срещу правителството. Тези действия не отслабваха въпреки политиката на кабинета за реформиране и модернизиране на страната. В онези години трябва да се търсят корените на тежката политическа стигматизация на  НДСВ, поддържана с много ресурси и в разнообразни форми, която същите кръгове искат да наложат върху нас и днес.

Случайно ли говорителите на тези кръгове изригнаха часове след като новината за нашата заявка, НДСВ да се върне на политическата сцена, изкънтя публично? И как ни нарекоха? Зомбита, излизащи от гроба, политически мъртъвци, силиконова партия, патерица на еди-кой си. Но да се върнем в нашия сюжет.

Кабинетът „Сакскобурготски“ и участието на НДСВ във властта за втори път през периода 2005 – 2009 г. имаха отново положително въздействие върху обществената атмосфера, защото здравомислещите хора разбраха, че трипартийната коалиция няма да изкриви евроатлантическия курс на България.   Цар Симеон Втори се оказа и цар на помирителната политика. Неговата висока коалиционна култура имаше заразително въздействие върху някои от критиците ни. Така законодателната и изпълнителната власт просто работеха. Правеха  и неизбежни грешки.  Имаше колизии, сътресения и оставки. Но коалицията беше самокорегираща се. Тя имаше воля да прави промени в движение. Спомнете си  оставката на един силов министър, както и други чувствителни промени в изпълнителната власт, които  не срутиха правителството, не възпламениха парламентарна криза, не затиснаха с горещи казуси Конституционния съд или президентската администрация.

Кои политици и партии днес могат да гарантират на страната пълни четиригодишни мандати? Кой днес изповядва стандартите на меритокрацията в противовес на „калинкизацията“? (Прецизният прочит на думата „меритокрация“ е социална йерархия на основата на способностите на индивидите. А „калинкизация“ не се нуждае от превод) Кой днес работи за подобряване на инвестиционната среда в противовес на бизнес-рейдърството и лобистките замисли? Кой създава онези действителни условия, за да не напускат българите България, а напусналите да се завръщат?

И затова ние гледаме към нашите отговорни и компетентни сънародници. Има ги в градовете и селата на България, има ги и сред българите в чужбина. Искаме от тази зала да се обърнем към тях, да им предложим солидарни действия за българската кауза. Ето, впрочем,  част от втората главна причина за НДСВ да се насочи еднозначно към активно участие в политическия живот.

НДСВ тръгва срещу сегашната неблагоприятна тенденция – това е добра новина!

1. Познати рефлекси

Нашите крайни критици вдигат отново адреналина и някои от тях дори загубват душевното си равновесие. „Тревога, разбиват отново двуполюсния модел, не посягайте към идейната ни чистота!“. Тези хора всъщност не изричат на глас същинската част от своите мисли, които биха звучали така: Не ни пречете да се подредим като „леви“ – „десни“, харесва ни да сме русофили и атлантици, свикнахме да се поляризираме по елементарни поводи, защото така ни е по-лесно да провеждаме електорална мобилизация и да се ротираме вав властта.

Разбираемо е. Двуполюсната матрица се санира по-лесно, тя и по-лесно се оцветява, по-удобна е за управление от скрити сценаристи. Но тя няма да върне на България нито спокойствието, нито усещането за перспектива.  Двуполюсната матрица  развърза още през 2009 г. ръцете на ГЕРБ да се афишира като ново „дясно“ – уж по-справедливо и по-съзидателно от старото. С ключовата дума „безделници“, отправена безпардонно към народното представителство, се откри сезона на парламентарния регрес и на институционалния разпад. Болестите на прехода рецидивираха. Управляващите създадоха мултисъсловна клиентела, култивираха легионерско чинопочитание към шефа си, нарекоха /подмениха приоритетите на целия народ  с личните си цели. В тази обстановка НДСВ стана неудобен контрапункт. Не биваше да пречим, да напомняме, да подтикваме към сравнения.

Но НДСВ беше и остава центристка партия. Тази най-обща характеристика изключва политическата всеядност и конюнктурната мимикрия, но поставя акцент върху почтеното политическо поведение и усилието да се търси консенсус в рамките на национално значимите теми. Наясно сме, че компромиси трябва да се  правят само в случаите, когато от това печели общественият интерес. Подобен компромис направихме именно през 2005 година.  Едни го разбраха, други – не. Важното е, че през 2007 г. договорът с ЕС беше подписан, Н.В. Симеон Втори го посвети на младите хора и подари писалката на група студенти. Който иска българската политическа система да се крепи непременно върху два полюса, нека си ги представи по нов начин: Единият полюс е на развитието, върховенството на закона, гаранциите за свободата, благосъстоянието, сигурността и равното третиране на всеки българин; Вторият полюс е на корупцията, обсебването на власт за лично ползване, изплитането на клиентелистки мрежи и неглижирането на институциите. В разговор за такива полюси и как да заздравим първия от тях, НДСВ е готова да участва още днес.

III. НДСВ в днешната координатна система

Положението днес наистина може да се оприличи на пиеса, която е многоактна и разточителна, а всъщност не подлежи на никаква професионална режисура. Още през 2013 г., на нашия Седми конгрес направихме констатацията, че  България навлиза в „дълбока политическа криза, която би могла бързо да се превърне и в парламентарна“. Това е цитат от доклада на Христина Христова на 27 октомври 2013 година. В следващия период ГЕРБ управляваше по своему хитро, егоцентрично и самосъхранително. Помагаше му Реформаторския блок, в който намериха простор за своите амбиции и немалко ендесевейци. Това управление опорочи протестите, инфилтрира някои медии, като ги превърна в свои партийни рупори. То дори създаде странната българска технология на протестите и контрапротестите, с която вероятно ще влезем в историята на модерната политика.

Ние помним добре как усилията на Реформаторския блок да се стартира съдебна реформа завършиха с фиаско в мъртвата хватка на по-големия партньор. ГЕРБ асимилира и част от „дясното“, забоде го като брошка на ревера си и го хвърли във водовъртежа на собствените си популистки тактики. Така навлязохме в период на безвремие, през който нарастваше само благосъстоянието на стари и нови олигарси, а гражданското общество затъваше в апатия, растеше безразличието, изригваха актове на агресия. В такава атмосфера да се търси идеология там, където се обсъждат техники за забогатяване чрез див лобизъм и лавинообразна корупция  е излишно. Неприлично е да се приравнява с политическа дейност безогледното парцелиране на икономическото пространство в полза на близките до властта субекти. Стигна се до корупционни иновации, свързани с авансови плащания за несвършена работа, кредитиране на фирми, които не отговарят на критериите за това и дори до откровено „бизнес – рейдърство“.

Но не всички нормални, честни и загрижени за бъдещето на семейството си българи се свиха в малките ниши на своето битие, не всички заразглеждаха картата на Западна Европа и Северна Америка и избраха пътя на емиграцията. Немалко от тях превърнаха несъгласието си с порочното управление в гняв и предпочетоха бунта. Така стигнахме до събитията от лятото на 2020 година. Техен автор беше най-будната част от нашия народ, а горивото на протестите извираше от идеята за отхвърляне на неофеодалните стандарти и маниери на една над 10-годишна власт.

Тук е мястото да отговоря на някои въпроси, които много от вас биха ми задали. Какво се случи с НДСВ след 2015 г. и как оцеля?

Опитах се да опиша дотук политическия климат, в който една партия трябва да съхрани себе си без субсидии, без материална база, без инструменти за защита на членовете си. Така се стекоха обстоятелствата, че политическата демагогия помогна на популистки партии да стигнат и да яхнат властта, но не и на нас, които строго следвахме линията са центристка партия и не бяхме склонни да  правим идеологически компромиси. Впрочем вие всички знаете, че някои от НДСВ предпочетоха политическото номадство и откъснаха едри хапки от партията. Не бих оценил категорично тяхното решение да тръгнат по други пътища единствено като предателство, защото монета има винаги две страни. В НДСВ останаха хората, които наистина бяха не само привързани към целите на партията, към принципите на центризма, справедливостта, честта, но те останаха свързани с общността на НДСВ. И днес вие представлявате тази общност, това силно приятелство и споделеност, за което ви благодаря.

Не беше лесно  през тези години. Нито на вас, които вероятно сте се чувствали изолирани и дори изоставени в гадовете и селата, нито на нас, които се опитвахме все пак, лишени от механизмите на партийното строителство да поддържаме жива партията. Щом повреждаме  този конгрес, значи сме оцелели! Щом сте тук, значи искаме пак да вървим заедно напред. ПАК МУ Е ВРЕМЕТО! Знаете ли защо? – Защото ние сме общност с еднакви ценности като свобода, инициатива, чест, семейство, справедливост, мир. Това е спояващата ни сила. Тя ще ни помогне отново да застанем на страната на доброто, да се борим с бедността, корупцията, кражбата, авторитарността, да възстановим държавността. Да върнем доброто име на България и достойнството на българина.

Ще се поучим  от грешките си дотук, ще се съсредоточим в посоката и в целите, които ще приемем като наша нова програма и ще работим. Ще развием отново партийната си мрежа в страната, ще подпомагаме според възможностите си и с участието на всички общинските и областните си структури, ще ги обновим с млади и кадърни хора, ще им вдъхнем кураж и ще им дадем свобода за действие. Всички области са представени на този конгрес. Данните на мандатната комисия показват, че има диспропорции между регионите, има дефицити от всевъзможен характер.

Но новото ръководство ще се заеме с тези въпроси, практически с всички важни въпроси още от утре.

Първите стъпки вече са направени. НДСВ, както често се случваше през годините, беше първата и единствена партия, която делегира правото на младите хора да се явят на избори. През 2019 г. НДСВ реши на изборите за ЕП да се яви с листа от млади българи – сериозни, образовани и обществено активни. Всички бяха на възраст до 35 г. и помежду си изградиха чудесни отношения на взаимодействие и колегиалност. НДСВ излъчи в тази листа едни от най-добрите си млади лица – Цветелина Панчелиева, Лъчезар Ценков, Данко Калапиш, Пламен Трифонов. Те работеха рамо до рамо с активистите на „Новото време“ и гражданска квота. Заслужава внимание фактът, че „Път на младите“, както нарекохме тази листа, спечели добър резултат и остави след себе си  няколко от по-малките, но парламентарно-представени партии. Изобщо „Път на  младите“ беше светъл лъч в българската политическа витиня.

Младите българи са нашата обща надежда. НДСВ ще работи за привличането им в реалната политика, както подкрепяше енергично участието им в разнообразните форми на обществения и социално-икономическия живот. И в това отношение примерите на по-възрастните от НДСВ са изключително важни. През горещото политическо лято на 2020 г. мнозина сами намериха формите за включване в събитията  – от умерени до по-радикални. Стигна се дори до един кратък, но симптоматичен  арест, чийто виновник е след нас тук.

В навечерието на този конгрес председателят на МНДСВ Лъчезар Ценков представи на ръководството под заглавие  „Стратегическа визия за развитие на България“ разработка от цели 25.страници. Най-предизвикан измежду ветераните изглежда се почувства Иван Благоев, от когото получихме интересен и важен меморандум. А Николай Василев се включи с реактивен залп от многостраничен икономически трактат.

В момента цитираните случаи имат много важно значение. Те бяха предшествани от две събития, които ни дадоха основание да приемем, че към безспорните професионалисти на НДСВ ще се присъединят и други личности с доказан капацитет. Миналия месец проведохме две дискусии във формат „кръгла маса“ и резултатът е повече от положителен. И в първото обсъждане, посветено на сигурността и мигрантския проблем, и във второто, посветено на транспорта, участваха специалисти с национален профил. На нашата покана се отзоваха и две парламентарни групи, чиито представители направиха изказвания. Затова през декември, м. г. предприехме преизграждане на експертните съвети, които  в миналото играеха ролята на  научно-приложни звена в системата на НДСВ и поддържаха равнището на компетентност на ръководния ешелон и депутатите високо и конкурентно. Някои от тези съвети вече имат почти окомплектован вид и разработват тезиси за новата ни програма.

Достатъчно бяхме използвани за донор на всевъзможни политически конструкти! Достатъчно кръводарявахме знания, опит, идеи, имена, модели! Нека съберем под знака на НДСВ нашите силни, ярки и безспорни имена. Нека прибавим към тях новите симпатизанти и членове, специалисти в различни области.

Нека се върнем към живия контакт с тези коментатори от екрана, с тези експерти от живите форуми, с тези автори на статии, учебници и книги, чието минало, а и най-бляскави фази  от кариерното им развитие са свързани с НДСВ. Нека се върнем  към живия контакт с нашите представители във всички градове и села, които години наред носеха на раменете си изборни кампании, срещи, диалогични сблъсъци и други партийни тегоби, често с тежки последици за личното им кариерно развитие. Те заслужават нашето внимание, а ние – тяхната подкрепа. Те не са имагинерна група, а истински капитал, ядро на Движението и партията, както и мотив за нейната нова заявка.

Генерационното обновление трябва да придобие размах и да предизвика съществени промени в структурите на НДСВ. Най-естествено би било младите ни съмишленици да се насочат към традиционните модули. Ето днес сред нас са Паулина Михайлова /ЛИПА/, Анелия Атанасова /“Женска либерална мрежа“/, Огнян Герджиков, патрон на позабравеното „Либерално общество“. В тази система от скачени с партията съдове ще започнем да наливаме актуално съдържание. Опитът на ЛИПА не е за подценяване. За целите на този доклад Поли Михайлова изпрати справка, от която става ясно, че ЛИПА и Фондация „Фидрих Науман“ са организирали няколко дискусии и конференции. ЛИПА създаде свой формат за дискусии –  форума „Vrana economy council“, който проведе три издания по актуални теми за либералния ракурс в развитието с международно участие и с участие на икономическия екип на НДСВ.

1. Триумф на демагогията

„От 2 години държавата върви надолу“ – твърдят лукаво фронтмените на ГЕРБ. Да бъдем обективни. Разбира се, че свежата ювенилна вълна изтласка към политическия бряг и ловки плувци, и корабокрушенци. Правителството на Кирил Петков стартира дръзко и някои обществени очаквания бяха адекватно обгрижени. Но същото правителство натвори и глупости, оплете се в скандали и падна след първата атака. В интерес на истината първо му устроиха изкуствена засада, което не се изучава в престижни колежи, атаката се разви след това като „Вот на недоверие“. По-важно е да се изяснява упорито генезиса, източникът на днешните проблеми. Защото татуираните полицаи – чадърджии, пробитата южна граница, пияните медици, дрогираните шофьори, непипнатите пътища и стотиците „златни гьолове“ не само при КПП-тата, не са от есента на 2020 година.  Те са проекция на Борисовия управленски талант. Те са трудно поправима част от наследството на гражданите за европейско, забележете, развитие. Изобщо не е ясно дали харвардският серум щеше да пребори повсеместното възпаление в българския организъм. Но не им беше позволено и да опитат.

ГЕРБ се нуждаеше от хаос. След падането на правителството “Петков“, което по същество представляваше тромава четирипартийна коалиция, хаосът беше постигнат. На неговия фон и преувеличавайки мащабите му, защото служебните кабинети все пак размахваха весла и изпомпваха водата, ГЕРБ се върна към любимата си партитура: „Без нас е страшно, без нас е невъзможно, грешите като допускате, че ГЕРБ ще слезе от сцената. Няма по-опитен лидер от Борисов, той е Меси “!  Хаосът, демагогията, провокациите и зиг-загите за ГЕРБ са хранителните добавки, стимулантите за една удивителна арогантност, на един комплекс за изключителност.

В Народното събрание, след последните избори, войната на изтощение надмина руско-украинската. Нейният ход улесни реставрацията на „хартиената“ ретроградност. Без да е съвършено машинното гласуване беше прието от хората като опит да се намали опорочения вот. Но им казаха: „Без капризи, ще гласувате по изпитания пехливански начин“. Парламентарната баталия  спъна антикорупционния пакет и осигури широк простор за проруския рефлекс на БСП. Но междувременно сближи ДП и ПП. Ако прескочим въпроса за идентичността на ПП, можем да приемем, че автентичното „дясно“ в някаква степен е съхранено, съпротивлява се по неизбежност, закрепва се, оцелява. Не е напълно ясно дали и колко дълго това „дясно“ ще съжителства с ПП. Така или иначе на този етап тези две сили оформят някакъв дясно-центристки сектор, някакъв антипод на полюса на клептокрацията и клиентелизма. Ако следим тяхното поведение внимателно, ние няма да сгрешим. Не говорим за прибързано сближаване, още по-малко за партньорство. Подвеждани сме неведнъж от мними потенциални съюзници и затова на този етап е достатъчно да кажем, че се стремим към центъра на политическия спектър, че нашия либерализъм е национално детерминиран, рационален, умерен и просветен. Че са ни чужди необузданото властолюбие, изкривяването на близкото минало и примитивния политически мачизъм, който без усмирителните ризи на НАТО и ЕС, щеше вече да ни е отвел като общество в тресавището на автокрацията.

1. Сигнал за движение

И това е гигантска причина НДСВ да се наеме с участие в управлението на процеси с проблемен заряд. Тези процеси раждат продължаваща социално-икономическа несигурност, но и деморализация на обществото.

Даваме си сметка за сложността на задачата.  Как се назначават хиляда полицаи наведнъж; как се превъоръжава армия, престояла 10 години в подвеждаща мирна статичност, как за година-две останалите все още у нас малко и  уморени медици стават любезни, отзивчиви и покриват целия сектор на здравеопазването; как за кратко време същата стара администрация започва да къса с бюрократизма, непотизма и напасването към всеки следващ кабинет? Как за един сезон се спира емигрантският поток и демографският срив?

И наистина, как да се промени всичко това?

• Като се посочи хладнокръвно и коректно целия комплекс от причини.
• Като се потърси определена отговорност от конкретни лица и вината им бъде оразмерена от съда.
• Като в Народното събрание и след това в изпълнителната власт влязат хора със знания и опит, но и с дълбока привързаност към България и посветеност на нейното бъдеще.
• Като се приложи не толкова дълбоко вкоренената у нас, но спасителна политика на консенсус и съвместни прагматични усилия.
• Като не се остракират и смачкват опоненти, цели групи и клетки на гражданското общество в полза на съмнителни проекти и родени посредством спешно секцио странни партийни субекти.

Днес даваме синтезиран, много сбит отговор, но утре ще предложим програма. С  този конгрес и с новата програма, НДСВ тръгва към Парламента, към пряко участие в управлението на България. Ние предлагаме опора, не опорки! Опора в принципи, знания, модерно законодателство и управление за доброто на българите. Искаме да постигнем пълна готовност за явяване на избори – предсрочни или редовни, за местна власт, за ЕП, за президент. Който изпитва смущение, колебание или страх може да избере начин за оттегляне,  съобразно важни за него лични, семейни причини.

НДСВ продължава по своя път. Продължава с нова надежда, сила и перспектива. Нашата цел беше, е и ще бъде силна и свободна България!