Станимир Илчев, председател на НДСВ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Как отива на избори НДСВ? Очакваме подробности от председателя на партията Станимир Илчев. Навършва се година от началото на войната на Русия в Украйна. Като етап от вашата политическа кариера, г-н Илчев, вие бяхте председател на парламентарната Комисия по външна политика, сигурност и отбрана в 39-то Народно събрание. В такава насока как ви изглежда българският парламентаризъм през тази военна година? Какво се промени в него, какво намирате по-различно от вашето време? Бяхте два поредни парламента народен представител.
Мисля, че нарасна хаосът в парламентарната дейност. В същото време продължи да спада качеството на самия законодателен процес. Някои от противоречията, които навремето се смятаха за политически и идеологически, вече прераснаха в личностни и в психологически. А колкото до проблема, за който ме питате, няма такава оптика, която да улови желаните, очакваните положителни тенденции в състоянието на световните отношения, в състоянието на междудържавните отношения в различни региони и това не събужда в никакъв случай оптимизъм. Между другото, България решаваше изключително сложни и трудни задачи през периода 2001-2005 и дори до 2007 г. и тук всички знаят, че става дума за промяната на международния статут на страната, на нейния профил, на нейното място в най-развитите и демократични държави в Европа. Членствата в Северноатлантическия алианс и в Европейския съюз не бяха постигнати автоматично и не бяха някакъв подарък. Те бяха заслужени от тогавашната българска вътрешна и външна политика. И тук е мястото да кажа, че вътрешнополитическите и външнополитическите инициативи на България тогава бяха в необходимия синхрон, което за съжаление отново в контекста на вашия въпрос не се наблюдаваше през последните години и затова противоречията между партиите минираха българската перспектива. Излишно е сега да прибягваме до примерите с „Шенген“, с еврозоната, с българо-северномакедонските отношения, както и със страхотния шум около позицията на България спрямо войната между Русия и Украйна. Такива парадоксални ситуации не е имало много отдавна и моето обяснение е, че те са в резултат на лошо управление на процесите, лошо управление на парламентарния живот, пълна загуба на онези техники за постигане на политическо равновесие, които някога съществуваха и би следвало сега, в 2023 г. да са не просто развити, но и неоспорими.
С това ли си обяснявате, че след постигането на целите за членство в Европейския съюз и в НАТО, осъществени по ваше време, на практика днес България няма национална цел?
С това и както казвате, с липсата на национална цел или национални цели. Всъщност такива цели формално са очертани, такива цели никога не са изпадали от програмите на практически всички политически сили. Но движението към тях през последния период беше формално, то беше симулативно. И дори когато някоя от политическите сили е правила съществени стъпки във вярната посока, всички останали като по даден знак се нахвърляха, за да я блокират. Ето, да вземем въпроса за сигурността – това е едно много широко понятие, но всъщност сигурността е първостепенна човешка потребност. Тя е след биологическите потребности най-голямата човешка потребност. Ние говорим за сигурност на дома, на живота, на здравето, на имуществото и на манталитета, на самочувствието, на усещането за бъдеще. След като сигурността се пропука през последните години, как можем да очакваме, че ще има достатъчно големи и сериозни инвеститори, които да тръгнат към страната, че ще има достатъчно големи и важни проекти, в които страната ни да се включи? Тя и в големите проекти се включва някак си инерционно, защото го правят другите в Европейския съюз или нашите преки съседи. И затова НДСВ си поставя като много важна задача намирането на отговор на основните въпроси, свързани със сигурността, и ние ще се насочим много решително към осмисляне на състоянието на българската сигурност, към ревизия на това досегашно състояние, към изработването на модерни и много ефективни стратегии за социална сигурност и национална доктрина. Ще направим това със знанията на хора от този сектор, които са знания не само теоретични или да кажем колежански, или придобити по някакъв второстепенен и паралелен път, а са знания на хора, които са работили в тази система, забелязали са нейните малфункции, знаят нейните тесни места и могат да предложат много ефективни и рационални решения както за подобряване на сигурността на югоизточната ни граница, така и за подготовката и селекцията на полицаите, за реконструкцията на самата йерархия вътре в МВР, ако е необходимо, и на една нова диспозиция на едни звена на сигурността спрямо други в общата конфигурация на националната сигурност.
Подсещате ме да ви попитам – можете ли да сравните по капацитети вашата комисия на времето със сегашните ресорни комисии? Вашата беше мегакомисия, сега тя е разбита на няколко. Но като състав, като капацитет, като възможности и в крайна сметка като ефективност и ефикасност, каква съпоставка по между им вие бихте направили?
Несравними са капацитетът и темпът на работа на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност от 2001 до 2005 г. и тези комисии, хомолози, аналогични комисии през последните години. Дори имаше един период, когато в рамките на управляващата партия ГЕРБ тази комисия, Комисията по външна политика по-точно, защото беше отделена отбраната от външната политика, беше поверена на една много симпатична и интелигентна жена, но по професия дентален специалист. Не влагам сарказъм в това сравнение, веднага ще се подкрепя с няколко имена. В онази комисия едно време, 2001 г., имаше хора като Ирина Бокова, Сергей Станишев, Любен Корнезов и да кажем Иван Костов, Екатерина Михайлова и Асен Агов от десницата, Юнал Лютфи от ДПС – хора, които се занимаваха професионално с въпросите на външната политика не от създаването на комисията, а много преди това, хора, които бяха постигнали много впечатляващо съчетание на теоретични знания с практически опит в изработването на декларации, документи и цели проекти за закони в тази област. Ние решавахме тежки казуси, като се започне от по-незавидния Закон за алтернативната военна служба и се мине през преструктурирането на Българските въоръжени сили, постигането на нова тяхна дислокация, промяна на функции и на термини в устройството, на устройствените документи на Въоръжените сили и се стигне до промени в Конституцията, които трябваше да дадат нов режим на третиране на съюзниците от НАТО и нов режим на придвижване на части от въоръжените сили на партньорите върху територията на страната. Това бяха първо чувствителни теми и второ, теми, в рамките на които не можехме да намерим законодателен прецедент, върху който спокойно и автоматично да се облегнем.
Г-н Илчев, как отива НДСВ на избори? Какво от вашия управленски, административен и политически опит вие ще вложите в кампанията, а и след нея? Стискам ви палци да сте в следващия парламент.
Благодаря ви. Но мога да кажа, че и ние сме се запътили към тези избори всъщност в рамките на добре известни форми на предизборна подготовка и предизборна борба. Разбира се, имаме някои свои специалитети и точно затова те трябва да бъдат запазени в тайна поне до началото, формалното начало на предизборната кампания. Имаме обновени структури, консолидирани структури, програма, която е в подготовка и предпечат, програма с много старателно и много скрупульозно развити формули по различните секторни въпроси. Имаме на няколко места много силно стартиране на онова, което е навсякъде известно като предизборна загрявка. Ние имаме офиси там, където нямахме, имаме подготовка за участие в медийните дуели и най-доброто според мен е, че във всички тези дейности, в тази серия от действия ще участват значителен брой млади хора, които се присъединяват към нас от пролетта на миналата година и до ден днешен. Така че българските граждани в качеството им на избиратели ще могат да намерят за своите очаквания доста аргументи както в програмата ни, така и според техните критерии за лоялност и коректност, ще намерят своите любимци в нашите листи.
Къде и към кои партии ще се насочите, къде ще търсите вашите бъдещи партньори в следващия парламент?
Като центристка партия ние се придържаме към едно принципно положение – че не бива да се формира и поддържа предразсъдък към другите партии, че трябва с уважение да се отнасяме към техните програми, към техните постулати, към техните призиви. И затова след сформирането на новия парламент нашата първа задача ще бъде да проверим има ли отклонения от предизборните програми на партиите, има ли опити за трансформация на основни положения в тези програми, защото това би било симулация и всъщност безотговорно положение към техните избиратели. И тук въпросът не е да се радва някой злорадо на това, че е излъгал другият своите избиратели, а да помогне избирателите като цяло да не бъдат излъгани в очакванията си да има устойчиво мнозинство в парламента. Тези партии, които останат верни на своите призиви и на своите принципни заявки в програмите им, ще бъдат и обектите на призива за диалог между нас и тях. Едва след това би могло да се говори за подкрепа на една или друга партия или за приемане на предложението на една или друга партия, защото една единствена цел трябва да има новият парламент – устойчиво мнозинство, работещо правителство, задачите пред което ще бъдат неимоверно сложни и трудни, като започнем с необходимостта от бюджет за 2023 г., която вече тече и скоро ще влезе в третия си месец, минем през казуса за топлоцентралите, стигнем до борбата на правителството чрез своите институции и преди всичко Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите с неимоверната инфлация и се обърнем отново с лице към нерешените отношения на България със Северна Македония, както и едно гигантско усилие страната да привлече или да влезе в голям транснационален проект, а не да разчита единствено на своите сегашни сили и ресурси.
В тази ваши усилия къде е царят? Той изпрати поздравителен адрес до вашия конгрес, но консултирате ли се с него? Той оказва ли ви някаква помощ, някаква подкрепа?
Царят живее във „Врана“, т.е. най-вероятно е там и в момента.
Не ви питам за мястото, а какво място той заема във вашата работа?
Той напусна реалната политика през 2009 г. и от тогава много пъти е показвал, всъщност всеки път, когато е задаван този въпрос или когато е имало повод да бъде уточняван неговият статут, е отговарял, че в реалната политика няма участие, като добавя и аргумента за своята напреднала възраст. Разбира се, хората, които искат да го видят, да разговарят с него, да зададат въпрос или да получат съвет, са добре дошли в резиденцията му, но в ръководството на НДСВ има достатъчно отговорни и подготвени хора, така че ние изработваме решенията си в рамките на нашите ръководни органи – това са Политическият съвет и Националният съвет, като между другото, много внимателно се допитваме до нашите колеги в областните градове, тъй като те са по-добрите познавачи на местната действителност, на местните проблеми и на специфичното за регионите.
А вие в качеството на приятел, на човек, който е работил дълги години с Негово величество, разговаряте ли с него, виждате ли се, търсите ли неговите съвети?
Разбира се, защото аз изпитвам удоволствие от срещите с такъв човек. Между другото, когато цитирам нещо, ако разговаряме на историческа тема, ми прави впечатление, че той може да бъде използван като справочник. Някои от личностите познава директно, с други е бил в рамките на важни действия, когато беше министър-председател. Множество хора поддържат с него активни контакти и според мен не чисто прагматичното и тясно практичното ги ръководи, а именно удоволствието да се контактува с човек, чийто дълъг живот е и много съдържателен и е много поучителен. При това опитът и знанията на Симеон ІІ никога не са натрапчиво поднесени или формулирани като директива. Той много често използва и прилагателни, които трябва да кажат на хората, че е добре да си внимателен, отколкото радикален. Например той говори, че някои коалиции са „принудително важни“ или „принудително полезни“. Ето това „принудително“ ни дава възможност да търсим акцента, веднъж – върху неизбежността на една коалиция, друг път – върху нейната полезност. И ако сме благоразумни и отговорни, мисля, че ще избираме по-често полезността, отколкото принудителността на една коалиция.
Коя коалиция за вас би била принудителна и коя – полезна, т.е. с кои партии в 49-тия парламент?
Трудно е да направя такава прогноза, не мога да се ангажирам, защото трябва да ангажирам и други партии и техни ръководства, които може би изобщо не подозират това или мисленето им в момента е в друга посока. Но една принудителна коалиция би трябвало да има право на живот, ако е и полезна. А полезна е тази коалиция, която произвежда добро управление. А доброто управление води до добро благосъстояние на хората ни и отново ще се повторя тук – повишена сигурност за нашия народ. Една коалиция, която признава честно остротата на проблемите и предлага мерки, за които прави уговорката, че са непопулярни, но моли за подкрепата на обществото, според мен е правилната коалиция. Да видим дали ще се получи в следващия парламент коалиция от този тип.
При вашите обиколки из страната – и сега ви намираме на такава – как ви посрещат хората, как оценяват рестарта на НДСВ?
Повечето хора обикновено ни посрещат с любопитство, някои – с изненада. По-възрастните, между другото, имат конкретни представи от времето на управлението на кабинета „Сакскобургготски“. В техните представи за моя радост доминират положителните елементи. Има, разбира се, и критични въпроси, които припомнят за някои от недоразуменията тогава, за някои от непопулярните решения, както и за някои от скандалите в рамките на тройната коалиция. Но твърдя, че позитивните елементи в спомените и представите на хората са повече. Те знаят и няма да забравят, че НДСВ се пребори с безработицата тогава. Сега имаме другия проблем – дефицит на работна сила, но той не е по-маловажен и в същото време не е нерешим. Нашият проблем беше свързан с 19% безработица, които в края на мандата ни слязоха на 6%. НДСВ подкрепи младите семейства като премахна лихвите по техните кредитите. НДСВ гарантира пълна свобода на медиите и никой не дръзна, не получи шанс да се саморазправя с някоя медия, да изгражда собствена медийна империя или да използва доминирана от неговата партия медия за рупор на неговата собствена политика. Тогава, между другото, перспективата на страната изглеждаше много благоприятна, много широка, много далече напред във времето, в една благоприятна светлина. Сега има тревожност. НДСВ успокои махалото в политическия ритъм, показа, че между двата полюса може да се настани и да функционира политическа сила, която не подхранва своето самочувствие от все по-демодиращия се спор на левите и десните, на посткомунистите и антикомунистите, а е сила, която призовава добре да се прочете страницата на миналото, най-накрая да се затвори, за да се обърне внимание на новите и следващите страници, на които няма написано нищо, а българският колективен, общностен дух трябва да ги изпише и запълни с реалните теми на нашия собствен дневен ред.
