Пресцентър :: В медиите

Има ли юридически казус за царските имоти?

Размер на шрифта: a |a |a|

Има ли юридически казус за царските имоти?

Години наред темата за царските имоти изплува в момент,когато има сериозно обще-ствено напрежение.Изплува с една едничка цел-отвличане на общественото внимание.И сега е така.По същество казусът би трябвало да е юридически,но той е политически.Защо казусът с царските имоти не е юридически.Не знам вече колко съдебни решения има постановени и колко повече са коментарите.По този повод бих обърнал внимание върху чл.51 от Търновската Конституция:

 

„Държавните имоти принадлежат на Българското царство и с тях не могат да се ползват нито царят,нито неговите роднини“.

 

Интересно е тълкуването на СОС на този текст от Търновската Конституция:

„Безспорно е ,че Цар Фердинанд I и Цар Борис III са ползвали дворците в София и Евксиноград, които са държавни, поради което в случая следва да се приеме, че с този текст от Конституцията се има предвид забрана да владеят, а не да ползват държавни имоти“.

 

Бих приел Конституционният съд да тълкува Търновската Конституция и то след задъл-боченото ѝ изучаване. Но тълкуване от друг съд е меко казано странно. И да се приема,че законодателите приели Търновската Конституция са били невежи, че да бъркат “ползване“ и “владеене“ е несериозно.

 

В периода на действие на Търновската Конституция в България работят юристи, които са водещи в Европа, факт който днес е пренебрегван. За тези българи, които са живели в общество, изградено върху принципите на Търновската Конституция, е било ясно, че работното място на българския Княз, а по–късно Цар, са двата държавни двореца. А за личния живот на българския монарх държавата не е имала задължение да се грижи. Каквито имоти реши да си купи монархът го прави със собствени средства. Разбира се,че ние сме свикнали вече десетилетия с държавните резиденции, държавните жилища и т.н. Е, как човек,който е израснал с разбирането, че и най-нископоставеният държавен служител може да получи държавен апартамент, може да допусне,че това е било невъзможно за българския монарх съгласно Търновската Конституция?

 

Този текст от Конституцията на Царство България показва,че имотите, ползвани от Царя и неговите роднини не са били държавна собственост,а собственост на царското семейство.И това не е било само в България,така е в цяла Европа.

Монархическият институт не е фигура, която е изучавана в юридическите факултети, нито в БАН в периода на диктатурата на пролетариата. И не случайно след отмяната на Търновската Конституция и приемането на Димитровската, по най-бързия начин новата власт решава да отнеме имотите на царското семейство.За това е приет и специален закон „Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници“. Самото заглавие на закона показва два неоспорими факта:

 

1.Семействата на бившите царе Фердинанд и Борис са имали имоти,които са били тяхначастна собственост.

 

2.След приемането на закона тези имоти стават държавни.

 

Ето защо смятам, че Търновската Конституция и Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, са основна пречка казусът с царските имоти да бъде юридически.

 

Защо обаче бе позволено политическият казус „царски имоти“ да се превърне в съде-бен? Обяснението се крие в отменения вече Закон за научните степени и звания, действал от 1972 до 2010г. Съгласно този закон, за да стане един юрист част от авнгарда на юридическата българска мисъл е трябвало да защити десертационен труд, който съгласно чл.5,ал.1 „трябва да бъде насочен към решаване на научни или научноприложими проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната“.

 

Точно този социалистически юридически авангард е формирал юридическата атмо-сфера в България - същата, в която се постановяват съдебните решения за царските имоти.

 

Резонен е въпросът: Как така до 2010г. нито един авангардист на българската юридическа мисъл не предложи да бъде отменен скандалният текст на цитирания закон, а всички вкупом се надвикваха по въпроса за царските имоти. Та нали това поколение авангардни юридически интелектуалци славеше Народния съд. Нали затова поколение авангардни юристи Търновската Конституция бе тема табу, а своята кариера направиха в система, чийто основи положи Димитровската Конституция.

 

През 2000 г. бе приет Закон за обявяване на комунистическия режим в България за пре-стъпен. Макар и кратък той показва, че този режим е отговорен за „погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост“, както и за „злоупотреба с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели“. Какво да кажем за професори,академици и т.н.,които правеха кариера в правото, историята и социологията? Това бе идеологическото ядро на обявения режим за престъпен. Този режим приемаше Цар СимеонII като „враг на народа“. И какво решение можем да очакваме в такава среда по отношение на казуса “царски имоти“- юридическо или политическо? Грешката беше,че това остана закон без приложение.

 

Ето днес имаме възможност да го изпълним със съдържание. Например на всички, които са получили научни степени и звания в идеологическите дисциплини по времето на действие на чл.5 ал.1 от Закона за научните степени и звания , същите да им бъдат отнети. Нека тези степени и звания станат държавна собственост. А лишените от научни степени и звания да ги защитят и получат съгласно Закона за академичното развитие, приет през 2010г. Дали днес човек би станал академик,професор,доцент,доктор, ако слави Народния съд или възхвалява достиженията на диктатурата на пролетариата? Дали същият този интелектуалец би направил академична кариера днес, в условията на сега действащия закон – без решението на партийния комитет и секретар?

 

На всеки, който се интересува от царските имоти бих припомнил, че по време на Тър-новската Конституция, Министър-председател е бил и Александър Стамболийски. Едва ли този отявлен враг на Монархията, в случай,че имотите, които ползва царското семейство са били държавни, не би ограничил това ползване.

 

Като заключение бих казал, че казусът с царските имоти е политически. Ако това е бил правен въпрос, то без съмнение той би бил поставен в периода на действие на Търновската Конституция. Такъв въпрос не е поставян и то във време, когато в България живеят и работят юристи, пред които Европа се прекланя.

 

Задкулисието не може да прости на Цар Симеон II няколко неща:

 

-През периода 2001-2005г. в управлението на страната работиха най-малко бивши слу-жители и сътрудници на ДС.

 

-България бе приета в ЕС през 2007г.,а беше предвидено това да се случи през 2013г.

 

А дали това щеше да се случи и през 2013г., не се знае.

 

-Българският среден бизнес стъпи на крака.

 

-За пръв път се промени кривата на раждаемост и то в положителна посока.

 

- За пръв път се промени кривата на емигриране от България и то в положителна посока.

 

- За първи път нивото на корупция имаше понижаващ се тренд.

 

Само няколко години след управлението на Симеон Сакскобургготски видяхме, че всичко това може и беше променено в отрицателна посока.

 

Как ли биха погледнали след време в Европейския съд на решенията по казуса “царски имоти“? Дали Европейският съд няма да се интересува от Търновската Конституция? Дали в Европейския съд могат да пренебрегнат Закона,чрез който са одържавени царските имоти?Какво биха представили защитниците на нашата държава в съдебния спор-приказки за цивилната листа или регистър на държавните имоти преди 1947г.,в който да присъстват и царските имоти?

 

Може би е крайно време в България да бъде прието правилото в случай, че е осъдена държавата ни, щетите или поне част от тях да се заплащат от виновните за това лица.

 

Петко Добрев, заместник председател на НДСВ, историк

 

http://offnews.bg/news/%D0%9C%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_56/%D0%98%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%8E%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%83%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8_382456.htmm


Сподели: facebook logo svejo logo
ALDE    European Parliament ELDR