Пресцентър :: Новини

Здравната каса да работи с болници, които не формират печалба

Размер на шрифта: a |a |a|

д-р Антония Първанова

Здравната каса да работи с болници, които не формират печалба

Д-р Антония Първанова, председател на НДСВ:

Здравната каса да работи с болници, които не формират печалба

Пробойните в системата се поддържат с цел облагодетелстване

АННА БОТИНОВА

 

- Д-р Първанова, по актуализацията на бюджета на здравната каса се спори всеки ден, а е неизбежна. Защо се стига до актуализация  всяка година?

- Това емного важен въпрос, на който не се дава отговор. Системата е във фалит, в тотален срив и само замазваме с актуализации. Не знаем и каква трябва да бъде - въртят се най-различни числа. Никой не обяснява и как са се натрупали тези задълженията. С тези въпроси са опитали да се справят точно 9-има министри на здравеопазването от 2001 г. досега. При всички забележки, които съм имала през годините към  министър- д-р Илко Семерджиев, моделът, който бе заложен от него, с всичките му плюсове и минуси, ако беше доразвит с началната концепция, сега щяхме да си спестим много ядове. Само че не стана така, а днес трябва да си дадем сметка, че в Министерството на здравеопазването, здравната каса и здравната комисия на парламента има тежък конфликт на интереси. Не може да се очаква, че хора, които, докато поемат държавна длъжност, са имали договор със здравната каса като изпълнители на медицинска помощ и след мандата си пак ще имат, ще приемат мерки за регулация в свой ущърб.

- Какво имате предвид?

- Прави впечатление, че през годините бяха стопирани дейности, от които зависи функционирането на модела - анализ на заболеваемостта на населението, анализ на потребността от медицински услуги по региони и по възрастови групи, анализ на остойностяването на клиничните пътеки. Всеки здравноосигурителен модел в света почива на тези параметри, защото обществото събира крайна сума пари, стигащи за определен брой медицински услуги. Те трябва да бъдат разпределени така, че голямата част от хората да имат равен достъп до тези услуги. У нас поради лобизъм се наливат пари - в зависимост от специалността на здравните министри, депутати, директори на касата, в определени направления и се вдигат цените на съответните клинични пътеки. Вследствие на това българите започнаха да "боледуват" само по скъпи пътеки, и то ткато при епидемия. Нужен е анализ защо дадени заболявания зачестяват толкова.

- Говори се за лобита. Има ли задкулисие в здравеопазването?

- Задкулисието в здравната система отдавна е на сцената. Има и много тежък лобизъм от производители на медицински изделия и фармацевтични производители, който намира отлична почва в здравната каса. Друг е въпросът и защо болниците имат отворена сметка: събираме крайно число от вноски, а потребяваме безкрайно число услуги.

- Не е ли проблем на законодателя? И Вие бяхте в парламента.

- Да, но защо 9-има здравни министри 13 г. не направиха нищо, за да се реши въпросът? Щом събираме фиксирана сума пари, значи те са за фиксиран обем услуги. В същото време се дава възможност на лечебните заведения да изработят, колкото могат, т.е. всеки да хоспитализира, колкото може. И се оказа, че 2 млн. души са лекувани в болница за година. Това са почти половината българи, останали в страната! И всичко се маскира с това, че държавата умишлено не плаща в пълен размер здравните вноски на групите, които осигурява. Същата тази държава длъжник после се вайка, че касата е в преразход и трябва актуализация.

Частна болница досега не е фалирала,  отварят нови,  докато общински и държавни са във фактически фалит, работейки при еднакви клинични пътеки. Това явление не е ново за света, но у нас не се вземат мерки. В такива случаи се казва, че частните болници "обират каймака" - избират лесните, скъпо струващи случаи и атрактивни клинични пътеки, за да реализират печалба. Сложното остава за големите държавни болници, които затъват. Една от мерките срещу това в Европа е, че публичният финансов ресурс е достъпен само за болници, които работят "не за печалба" (от англ. non profit). Първо, не са търговски дружества, каквито са всички болници у нас, и второ, работят не с цел печалба. Не е морално да събираш пари със закон - като данък здраве, на солидарен принцип от обществото, и да генерираш печалба. Това бе една от сериозните ми забележки, когато се формираше здравноосигурителният модел. И как болници са на печалба, щом пътеките са недофинансирани

- Какъв статут може да имат болниците, ако не са търговски дружества?

- Всякакъв - може да са към общини, министерства, неправителствени организации, религиозни  институти. Може да са като училищата. Така е в Европа - публичните лечебни заведения имат борд на директорите, настоятелство с участието на пациентски, обществени, религиозни организации, но не са търговски дружества. Армията, полицията, училищата, финансирани чрез данъци и такси, формират ли печалба? Как така едни болници имат печалба, а имаме преразходи на здравния бюджет?

- Това означава ли, че не трябва да има и пазар на здравни услуги?

- Различни неща са. Ако няма печалба, това не означава, че не може да има конкуренция по достъп,  качество и ефективност. Повече медицински услуги не правят повече здраве. У нас никой не анализира качеството на хоспитализациите, води ли лечението до по-добро състояние, по-здрав ли е човек след това. Пациентите ще се ориентират реално, ако имаше листи с обективни критерии за измерване на качеството за болниците. В България не се отчитат и медицинските грешки, включително и довелите до усложнения или фатален изход от организационни  проблеми, проблеми на обучението, странични ефекти на лечението и т.н. В Европа фаталните изходи от медицински грешки са между 3 и 10%, а усложненията - между 10 и 40%. По такива обективни критерии трябва да има независима оценка на лечебните заведения, те да се подчиняват на единна система за оценка на качеството, а пациентите да участват в нея. Лекарите също не искат да работят некачествено.

- Какви мерки са нужни, за да се преодолеят изкривяванията на системата?

- Всичко трябва да се подреди отново, иначе постоянно ще се правят актуализации. Всички правителства вкарват парите на здравната каса в държавния бюджет, а едно даже си позволи да ги похарчи за други неща. БСП най-ярко критикуваше ГЕРБ за похарчените 1,5 млрд. лв. от осигуровки, но защо не ги върна, като дойде на власт? Тези пари може да са похарчени, но остават дължими за здравни услуги. Стигаме до невероятен парадокс: държавата събира пари от всички нас със закон и после ги изхарчва за друго, извън този закон, т.е. измамила ни е. Този правен казус е от компетенциите включително и на Европейския съд, тъй като едно национално правителство ощетява гражданите, като ги измамва в нарушение на договора за  членство в ЕС.

Всичко това се случва заради конфликт на интереси. Без да са решени базовите проблеми на системата, без да са върнати парите за здраве на хората, от поредната актуализация с 225 млн. лв. няма да последва повече здраве, а повече дълг и облагодетелстване. Мерките и предложенията са ясни и внесени в институциите отдавна, обсъдени са на десетки дискусии от 2001 г. насам, трябва да се приложат и да се намери балансът между интересите на пациентите и медицинските професионалисти. Вече 13 г. твърдя, че пробойните в здравеопазването се поддържат умишлено и нови се отварят единствено с цел облагодетелстване.

- Ясни ли са кръговете?

- Латинска максима гласи, че когато търсиш  източника на проблем, трябва да си отговориш на въпроса: "Кой печели?" Възможно ли е директор на държавно лечебно заведение с дълг да получава 30 000 – 60 000 лв. заплата? Подобни примери са много и възнагражденията на директорите на държавните и общинските болници са тайна, а трябва да се обявят публично.

- Трябва ли да се вдигне здравната вноска?

- Със сегашния стил на управление и работа с цел печалба, и 20% вноска няма да стигне. Първо трябва да видим с 8% вноска какви и колко  медицински услуги може да се купят, да се формира основен пакет и за останалите дейности да се въведе допълнително осигуряване. Обществена дискусия ще определи задължително или доброволно да бъде то. Сега доброволното не работи, защото в задължителното осигуряване, в първия стълб, можеш да получиш всяка медицинска услуга във всякакъв обем и никой не е мотивиран за допълнително осигуряване. Трябва да приложим модела така, както в страните, където и пациентите, и медицинските професионалисти са доволни.


Сподели: facebook logo svejo logo

Прикачени файлове

24_16-2.pdf - pdf - 230 Kb

ALDE    European Parliament ELDR