Пресцентър :: В медиите

Испания е пример за това как спазването на Конституцията обедини политическите партии

Размер на шрифта: a |a |a|

Испания е пример за това как спазването на Конституцията обедини политическите партии

Цар Симеон II: Абдикацията на Крал Хуан Карлос е пример за това как в Испания спазването на Конституцията се превърна в обединителен фактор за политическите партии

Тези дни в испанския парламент бе гласуван закон, с който бе приета абдикацията на Крал Хуан Карлос, и с който се потвърждава приемствеността на испанската корона през вековете. Законът бе приет с пълно болшинство. „За” гласуваха и Народната партия и Социалистическата партия –двете големи сили в Парламента, показвайки по този начин, че могат да се обединят по въпроси от ключово значение за нацията, като този. Последните четири десетилетия Крал Хуан Карлос  е държавен глава и неговият принос да бъде Испания това, което е днес, е безспорен. Критикуван, от някои среди, че бил „доведен” от Франко, Кралят на практика се превърна в основния фактор за демократичния преход в страната. Преход, който е даван за пример по света.  Коронованата демокрация, която той представляваше, изигра изключително положителна роля за възхода на Испания през последните десетилетия. Изграждането на демократичните институции, приемането на нова конституция, легализирането на комунистическата партия, въвеждането на гражданските свободи и права са били сред основните цели на Краля и тогавашното демократично избрано правителство. Може спокойно да се каже, че той беше стожер и гарант за демокрацията в страната. Пример за това е ролята му след опита за преврат на 22 февруари 1981г. Интересно е да се запитаме какво би станало с Испания, ако този опит бе успял? Дори антимонархистите, които днес протестират, могат да го правят заради демократичните условия в страната си, установени именно благодарение на Краля. Безметежното развитие и възход, на които се радва Испания от 1975г. до сега се дължи на монархическата институция, която олицетворя демокрацията на практика. Възможно е да са били допускани грешки, но както виждаме, всяко управление подлежи на критики. Нека обаче не забравяме, че на Хуан Карлос се дължи спокойната приемственост в управлението на всеки 4 години, плавното предаване на властта между отделните правителства.

 

Ролята на държавния глава през тези години за популяризиране на марката „Испания” също е неоспорима. При всички свои визити в чужбина Кралят рекламираше испанския продукт и проправяше път на големите испански компании. Не бива да се подценява и престижната роля на Кралското семейство в един свят от 300 млн. испаноговорящи от 20 страни.

 

По медиите напоследък наблюдавахме и бе дадена широка гласност на антимонархически манифестации в някои испански градове. Това обаче са отделни настроения, които в една демокрация са възможни. Но именно в демокрацията трябва да се зачита мнението на болшинството и да не се допуска да става то заложник на малцинствените фактори. Ето защо понякога прекалената „политическа коректност” изкривява реалната картина. Не съм от хората, които обичат да дават гласни оценки, но въпреки това винаги съм отстоявал, че в политиката трябва да сме прагматични и да оставим настрана емоциите. В момент на вълнения се изтъква отрицателното, но то е несъпоставимо със свършената положителна работа. Ролята на една личност се оценява в исторически план, трезво и в цялостна и перспектива.

 

Това, което трябва да отчетем от случващото се в Испания е, че почти всички парламентарни сили се обединиха около това, че най-важното е да бъде спазена Конституцията на страната, като гарант за демокрацията. Всякакви прибързани решения, плод на евтин популизъм, бяха обезсмислени именно, с аргумента, че е недопустимо да се правят тълкувания извън приетата през 1978г. конституция. Опитите да се започнат точно сега безплодни дискусии за или против монархията бяха заглушени от здравия разум и общата убеденост да бъде спазен върховният закон.

 

Дълбокото ми вътрешно разбиране е, че не е важно дали една страна е република или монархия, важно е добруването на хора, как те живеят. Лично аз намирам за абсурдно противопоставянето между демокрация и конституционна монархия. Ако вземем за пример държавите в Европейския съюз – Белгия, Великобритания, Дания, Испания, Люксембург, Норвегия,  Холандия, - всички те са демокрации, които гарантират стабилност в политическия живот, единство на нацията и отстояват интересите на хората.

 

От друга страна няма съмнение, че крал Фелипе VI е най-подготвената личност за поста, който ще заеме. Още от малък е бил възпитаван и обучаван за тази тежка отговорност, която ще се прехвърли върху семейството му. На 12 години произнася първата си публична реч. От личното ми познанство и това, че е израснал пред очите ми зная, колко подготвен е и колко вътрешно осъзнато е чувството за дълг и готовността му да служи на Родината и на народа си. Новата кралска двойка са млади, добре образовани, съвременни хора, които ще допринесат много за развитието на страната си. Ценен е и фактът, че бъдещата Кралица произхожда от журналистическата гилдия, което е една предпоставка за по-добра комуникация и отвореност към медиите. Новият крал Фелипе VI има 58 пътувания до Южна и Средна Америка по повод встъпването в длъжност на президенти и навсякъде неговото присъствие е референт за значимостта на събитието.

 

Повече от  50 години семействата ни са много близки, децата ни са играли заедно. Не обичам да правя високопарни заключения, но дълбокото ми убеждение като близък свидетел на онези събития е, че Крал Хуан Карлос в исторически контекст спаси демокрацията в Испания. Негова е и заслугата Короната да олицетворява единството на нацията и да постига консенсус между социалисти, консерватори, националисти, и профсъюзни организации в името на Родината и винаги в интерес на испанския народ.

 

Оригинален текст: http://www.kingsimeon.bg/accents/show/id/220


Сподели: facebook logo svejo logo
ALDE    European Parliament ELDR