Пресцентър :: В медиите

Антония Първанова пред Дарик радио: Ние не сме проект на Държавна сигурност

Размер на шрифта: a |a |a|


Водещ: Антония Първанова, водач на листата на Коалиция КОД-Антония Първанова, Илиана Раева-ОБ, НДСВ, СДП. Коалицията е №17 в бюлетината. Антония Първанова в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро.
Антония Първанова: Добро утро.
Водещ: Вие имате ли лична история за това как открихте преимуществата на обединена Европа?
Антония Първанова: Моята лична история е свързана с работата, която свърших в ЕП и с това, че научих как се работи в екип с гражданските сдружения и как дипломатично можеш да постигнеш много повече, подкрепяйки колегите си и убеждавайки да те подкрепят, отколкото да се конфронтираш.
Водещ: Нещо конкретно като Жозеф Дол. Като ученик не разрешавали порното във Франция и той пътувал до Германия. Било трудно да се минава границата. Забравял си марките и като паднали границите и станало общо еврото той разбрал колко е хубаво да е обединена Европа.
Антония Първанова: Е, имам и аз една такава лична история. Не чак толкова пикантна. След като в българския парламент 9 пъти беше внасян Закона за права на пациентите и аз казах: е, това вече ще се заинатя и ще го прекарам през ЕП, каквото ще да става и го направих.
Водещ: А най-големият недостатък на Европейския съюз днес?
Антония Първанова: Това е фактът, че твърде малко прави политика за хората. Прекалено много се натрупа политика за бизнеса, уреждане на бизнес отношения и регулация срещу бизнеса или рестриктивни мерки срещу бизнеса, а хората, европейските граждани не усещат политики в областта на здравеопазване, образование, социална политика, заетост.
Водещ: Кое е главното, което ви отличава вас и вашата коалиция от останалите?
Антония Първанова: Ние не сме проект на Държавна сигурност. През последните 25 години ни управляваха различни конфигурации на лобитата на бившата БКП, финансовото, икономическото, силовото лоби и виждаме, че постоянно се продуцира поредният проект на ДС. Заявки за управление на страната. Ние не сме такива. Затова доста трудно пробиваме в публичното пространство, за да изразим своите идеи, но се надявам, че има много хора, които искат да ги чуят.
Водещ: Подкрепяте ли ЕС да стане Европейски съединени щати?
Антония Първанова: Това ще бъде дълъг процес, но ако е в интерес на България, принципно да.
Водещ: Във въпроса няма условност. Подкрепяте или не? В интерес на България ли е да станат Европейски съединени щати?
Антония Първанова: В дългосрочен план би било в интерес на България.
Водещ: А християнски съюз ли трябва да бъде ЕС?
Антония Първанова: По принцип ЕС се очертава като един много сериозен мултиетнически, мултикултурен, мултирелигиозен конгломерат. Християнските ценности за мен са изключително важни, но не приемам една политическа формация да изземва тези ценности като своя политическа идеология. Така че ако говорим за християнските ценности, не по консервативния начин от 19 век налагани през политика на Европейска народна партия, а християнски ценности, които са валидни за всички нас като хора. Като отношения между нас в социален план. Да не навреждаш на интереса на другия и да се подкрепяме. Солидарността в обществото е също ценност, но непременно християнска ценност.
Водещ: Християнството – и православие, и католици – не приемат еднополовите бракове в Библията не от 19 век. От 2000 години, че и повече. В Стария завет това не е прието.
Антония Първанова: Не е задължително да изповядваш точно християнски ценности или да си религиозен, или практикуващ християнството и по-специално католицизма, защото той доминира в християндемократическите партии или в ЕНП, за да си против еднополовите бракове.
Водещ: Вие сте против?
Антония Първанова: Да. Аз мисля, че може да има съжителство и хората могат да правят каквото искат в сексуален план, но…
Водещ: Значи ако разбирам вярно, вие сте за християнска Европа? За Европа на християнските ценности.
Антония Първанова: Аз съм за Европа на християнските ценности и толерантността, защото не искам всички ние да спекулираме с това, че само християнските ценности са добри. Има и други религии, които също имат своите ценности.
Водещ: В други религии има и многоженство.
Антония Първанова: Това ценност ли е в тези религии? Това е практика. Ако става въпрос и в християнството е имало практики, с които едва ли трябва да се гордеем като например Кръстоносните походи и налагането с кръв на християнството, но това не е ценност на християнството. Това е практика. Ценността е да не навреждаш на ближния си, да не прелюбодействаш, да не крадеш, да не убиваш, но тези ценности са валидни и за другите религии и затова не искам да навлизаме в конфликт между религиите. Няма да намерим от там, нито човечеството някога е намерило от това полза за себе си. Винаги конфликтите между религиите са водили до войни и загуба на човешки животи.
Водещ: Докъде е Европа? Трябва ли някога в ЕС да влязат Украйна, Молдова, Русия, Грузия, Армения, Турция?
Антония Първанова: Доста я разширихте, но…
Водещ: Стеснете я вие, докъде…
Антония Първанова: Според мен най-големи шансове към момента има Сърбия и Черна гора.
Водещ: Не, за тях няма спор, че са и географски в Европа. Но се започва и Русия сега, която е с един крак в Европа, с друг в Азия. Да я приемем ли в ЕС някога?
Антония Първанова: Това някога може би ще отиде извън рамките на моя физически живот. Но…
Водещ: Принципът ви търся, да сте жива и здрава. Искате ли да доживеете Русия в ЕС?
Антония Първанова: Не мисля, че това е възможно. Но България има геополитически интерес страните, които са около нас да изпълнят критериите за членство на ЕС, който е един много, много труден процес.
Водещ: Това е следващият въпрос. Грузия, Армения – отвъд Черно море, те Европа ли са?
Антония Първанова: Географски да, но политически не мисля, че ЕС в скоро време ще обсъжда тяхно членство. По-скоро партньорство и договори за асоцииране, за да може да се отворят общите пазари за европейската икономика.
Водещ: Това и за Украйна ли важи, и Молдова?
Антония Първанова: За Украйна нещата са по-различни. В Украйна целият ЕС допуснахме фундаментална грешка да не засилим процесът на интеграция и членството на Украйна в НАТО, с което се получи тази конфликтна ситуация. Но по принцип Украйна има огромен потенциал за присъединяване към ЕС. Лошото е, че тежката корупция и олигархията в Украйна доминират над европейските ценности.
Водещ: Значи от изброените Украйна слагаме в Европа от ваша гледна точка?
Антония Първанова: Украйна да, но в доста продължителен период на постигане на критериите за членство.
Водещ: Вече казахте, че смятате, че Европа и ЕС трябва да има 29-ти член през следващите 5 години, съседите – Сърбия, Черна гора, Македония?
Антония Първанова: Да. Съседите определено. Не мога да кажа, че ще успеят да покрият критериите за 5 години, но със сигурност тези две държави се справят много добре, особено Черна гора.
Водещ: Тук въпросът е обаче с акцент върху 5-те години. Понеже търсим и…
Антония Първанова: Аз не съм врачка, аз съм политик.
Водещ: Не, понеже Юнкер и Шулц казаха в дебат, мисля че беше на 8 май в Германия, че твърдо няма да има. Аз затова ви питам…
Антония Първанова: Да, аз също смятам, че няма да успеят за 5 години да се справят.
Водещ: Правото на самоопределение на народите или принципът на териториалната цялост на държавите трябва да подкрепя ЕС? Това и в контекста на референдумите за отделяне на части на Украйна?
Антония Първанова: Това всъщност е част от европейските принципи и от договора за членство в ЕС. В ЕС не могат да влизат страни-членки, които имат териториални спорове. Така че очевидно териториалната цялост на държавите е нещо, което е фундаментално и уважавано от европейското законодателство, така че това за мен е водещо в случая.
Водещ: Трябва ли България да подкрепя в рамките на ЕС строителството на "Южен поток", ако Русия предварително не подпише съгласие по него да тече газ добиван или внасян от България, от други източници извън руските?
Антония Първанова: Първо тук има двоен стандарт между „Северен поток“ и "Южен поток" специално за диверсификацията на източниците и доставките. Второ виждаме, че от вчера има интересен завой в позицията на комисаря по енергетика Йотингер, който смята, че не трябва да се наложат санкции на Русия и очевидно ще става въпрос за договорки за отношенията в енергиен аспект между ЕС и Русия. Специално за "Южен поток" – в този проект ние, като българи, трябва да си зададем и да си отговорим на много въпроси, или по-скоро да ни отговорят. Защото ГЕРБ и БСП имат една и съща роля – едните го подписаха, другите го поддържат. Проектът стана от 150 млн. на 800 млн., а ползите от него за България ще дойдат след 22 години.
Водещ: Ето въпрос, на който да си отговорим. Едни казват няма значение дали ще допусне Русия и друг газ да тече по "Южен поток", много е важно за България – трябва да се построи. Други казват – в никакъв случай, ако не се приложи трети енергиен пакет, в който пише, че трябва да се допускат и трети страни до такива преносни мрежи. Вие за коя от двете групи сте?
Антония Първанова: Аз вече ви отговорих. Това е двоен стандарт сравнено със „Северен поток“. Проблемът на "Южен поток" не е дали да се допуснат други доставчици. Проблемът е дали е икономически целесъобразен за България. Ние трябва да си гледаме нашият интерес.
Водещ: Бюджетни икономии или бюджетни инвестиции трябва да е политиката в ЕС?
Антония Първанова: Към момента виждаме, че 10 години бюджетни икономии и политика на затягане на коланите блокира икономическият растеж в Европа. Това беше политиката на ЕНП. В някои от страните-членки социалистите управляваха в посока раздаване на пари, това също доведе до тежки кризи, които ние сега трябва да покриваме чисто финансово и особено страните-членки от Еврозоната. Ние либералите и специално НДСВ винаги сме държали на инвестиции, които обаче да са с доказан ефект. И затова по време на правителството на НДСВ имаше предложение за 3-годишни планове бюджетни с преглед на публичните ресурси и на бюджетните разходи там, където има добавена стойност. Съответно да бъдат инвестирани парите, а не просто да субсидират доходи. И това на европейско ниво е изключително релевантно и актуално в момента по отношение на използването на еврофондовете. Еврофондовете трябва да правят благосъстояние на повече хора, а не на малка група хора. Като в България земеделието субсидира милионери.
Водещ: Икономическата криза доказа предимствата на лева или на еврото?
Антония Първанова: Дотолкова доколкото лева е вързан за еврото в условия на валутен борд, бих казала… така да се пошегувам, ако ми позволите, че икономическата криза доказа силата на паунда. Но в…
Водещ: Това означава, че вие сте привърженичка на тезата, че е добре да не си с еврото в тази криза?
Антония Първанова: Към момента България спечели от това, че не беше в Еврозоната, защото не ни се налага при тежката икономическа ситуация в страната да подпомагаме страни като Гърция, Испания и Ирландия и така нататък. Но това не означава, че в един следващ етап няма да е по-добре България да се присъедини към Еврозоната и това определено ще се случи.
Водещ: Трябва ли да се промени управлението на европейските средства в България – например към централизация или децентрализация?
Антония Първанова: Определено в България се налага да има интегриран подход при усвояването на евросредствата. Беше подготвен такъв закон, но Симеон Дянков навремето го спря. Той беше изработен съвместно със Световна банка и целта беше да е ясно евросредствата всъщност по какъв начин успяват да интегрират развитието на различните региони и развитието в различни сфери. Сега абсолютната децентрализация би довела до липса на обща политика не само за развитието на една област, но и за развитието на цял регион. Определено като политика трябва да има интегриран централизиран подход. А като приложение трябва да се заложи на повече децентрализация в управлението на проектите, касаещи особено местното самоуправление.
Водещ: Проблемите с емигрантите – аргумент за или против влизането на България в Шенген?
Антония Първанова: По-скоро за, защото това би ни дало основание да имаме претенции за солидарност между страните-членки. Тогава, когато трябва да се адаптират и да се приемат бежанци и съответно не само финансово…
Водещ: Някои казват по-добре да сме извън, за да не искат толкова много да идват, както и става. И казват – добре, че не сме в Шенген. Иначе, ако бяхме, за да влязат в Шенген щяха да идват повече.
Антония Първанова: Те няма как да прескочат България, за да влязат в Шенген, така че…
Водещ: Казват, че през Италия и през Испания натискът е много по-голям и едно от обясненията е, че те са в Шенген и много по-лесна врата за други държави в съюза.
Антония Първанова: Влизат повече в Италия и в Испания, а и във Франция и в Малта, защото са по-близо географски, но там влизаха, когато беше Арабската пролет. А когато…
Водещ: Зависи от гледната точка. От Близкия Изток ние сме най-удобни.
Антония Първанова: Не, все пак разстоянието до Малта и разстоянието до Испания… Но…
Водещ: Испания от Близкия Изток е най-далеч.
Антония Първанова: Не от Близкия Изток, става въпрос от.. аз говорих за Арабската пролет, Испания е на видимо разстояние от Мароко. Но специално за бежанците от Сирия не бих казала, че най-много са преминали през Испания или през Италия. Въпросът не е в това къде чисто териториално, през къде е най-лесно да се влезе. Въпросът е доколко страните-членки проявяват солидарност при приемането на бежанци. Това не е факт в момента. ЕС няма обща емиграционна политика и някои страни-членки се измъкват от своя ангажимент. Има страни, които дадоха заявка за приемане само на 50 души бежанци. И страни като България и Малта особено, където по време на конфликтите в Северна Африка броят на бежанците надхвърли броят на местното население, и ние искаме това да бъде решено на европейско ниво. Не само при разпределение на броя, но и при финансови ангажименти.
Водещ: Трябва ли България да подкрепя даването на пари от ЕС за бедни или пострадали от войни, от природни катаклизми народи по света?
Антония Първанова: Това е ангажимент на всички страни-членки по отделно и на целия ЕС по отношение на ангажиментите и работата ни в ООН. Но аз съм от хората, които на европейско ниво иска да има много строга отчетност и прозрачност на използвания ресурс, защото сме свидетели за много висока степен на корупция и усвояването на помощите от Европа.
Водещ: Вашето политическо семейство е ясно – либералите, подкрепяте лидерът на либералите в ЕП.
Антония Първанова: Разбира се. И аз между другото се гордея, че съм в либералите не само защото Ги Ферхофщат доказа на дебатите, че е един истински политик визионер с много широк размах, но и защото в либералите де факто най-лесно се постига подкрепа при гласуване, което дава възможност да се договориш и с ЕНП, и със социалисти, ако има национална кауза – да я прокараш.
Водещ: Одобрявате ли местенето на заседанията на Европарламента между Брюксел и Страсбург?
Антония Първанова: Не го одобрявам и съм от хората, които още от 2007 година се включват в подписката и в парламента, и в подписката в общоевропейски план – гражданската подписка за закриване на седалището в Страсбург. Тъй като то не само струва 180 млн. евро годишно, но и създава вредни емисии за околната среда, създава и напрежение, и не е отговорно - харчи пари на данъкоплатците.
Водещ: На какъв език говорите в Европарламента?
Антония Първанова: И на български, и на английски.
Водещ: Изказванията ви винаги на български ли са? Това е мястото за патриотичен отговор. Или за прагматичен – да кажете по-добре е да се изкаже човек на английски или френски, за да пести време, да го разберат по-добре.
Антония Първанова: Зависи. В част от случаите на български. Ако има дискусии се налага да се правят реплики на английски, но във всички случаи като работен език по време на заседания на комисии, на преговори и така нататък, поне аз ползвам английски. Повечето колеги също.
Водещ: Нищо, че сте лидер на партия, вие ще работите като евродепутат, ще останете. Не като други, които декларират предварително, че го правят само символно кандидатстване.
Антония Първанова: Определено ще работя като евродепутат, защото имам сериозно влияние там и мога да направя много за страната си.
Водещ: А какво правите с високата за българските стандарти заплата?
Антония Първанова: И преди да имам тази висока заплата правех нещо, което смятам, че е правилно и не съм го обявявала публично, защото смятам, че когато се правят добрини важното не е да се хвалиш с тях. Но от 12 години дарявам всяка година на 10 деца талантливи сираци стипендии всеки месец, за да учат и да се развиват и ще продължа да го правя живот и здраве. Така че за мен е важно тези деца да намерят своят шанс да се развиват.
Водещ: Предизборната кампания с една дума?
Антония Първанова: Хаос, манипулация и дезинформация. С три думи.
Водещ: И накрая кратко - личната ви, конкретна кауза в ЕП, която искате да бъде постигната лично от вас в края на мандата му?
Антония Първанова: За мен в този мандат каузата беше граждански права. На младите хора, на пациентите, на жените, на децата, на жертвите на престъпления, на малцинствата, на инвалидите. За следващия мандат е работа, работа, работа, работни места за младите.
Водещ: Антония Първанова, коалиция КОД. Коалицията носи нейното име, на Илиана Раева, на партиите „Обединена България“, НДСВ и Социалдемократическата партия. Коалиция КОД е номер 17 в бюлетината за евроизборите. Антония Първанова в „Седмицата“ на Дарик радио.

 

Текст от агенция Фокус


Ключови думи :
Сподели: facebook logo svejo logo
ALDE    European Parliament ELDR