Пресцентър :: В медиите

Д-р Първанова пред БТА: Интересите на пациента не са приоритет на здравеопазването в България

Размер на шрифта: a |a |a|

Д-р Първанова пред БТА: Интересите на пациента не са приоритет на здравеопазването в България

Въпрос: Г-жо Първанова, като български евродепутат сте  инициатор Европа да има ден на правата на пациентите. С какво може един ден да помогне на болните хора?

Отговор: Идеята да се отбелязва Европейски ден на пациента е моя и тя е затова да се обърне внимание, че правата на пациента, така както са разписани в Хартата за правата на пациентите, трябва да залегнат в национално законодателство. Този ден е инструмент за лобизъм, за натиск към националните законодатели и към изпълнителната власт, за да предприемат мерки за включване на пациентите при вземане на решения на управленско ниво или тогава, когато предстоят законови промени за повишаване на достъпа до качествени медицински услуги и за информираността. Изобщо за една среда в здравеопазването, която е ориентирана към интересите на пациентите и техните права.

Въпрос: Докъде стигна националното ни законодателство в посоката, за която говорите?

Отговор: В общи линии на европейско ниво нещата се придвижват много по-лесно, отколкото в България. Има страни, които имат национални закони за защита правата на пациентите. В България лично аз два пъти съм внасяла такъв законопроект и след мен колегите ми още три пъти - същия. Но той не минава през българския парламент, въпреки че работихме по него с пациентските организации и със съсловните - на лекари, на зъболекари, на медицински сестри, на фармацевти.

Всички са недоволни от системата на здравеопазването, но някак си системата е пропита от лобизъм, от корупция, от натиск, и в никакъв случай не може да се каже, че това е система на здравеопазване, която е ориентирана към интереса на пациента. Може би и това е причината този законопроект да не минава. Защото той ще отговори на въпроса доколко са информирани пациентите, къде има най-качественото лечение, доколко имат достъп и какъв е ангажиментът на държавата - по силата на договора ни за членство в Европейския съюз, този ангажимент за достъп да е задължителен. Доколко пациентите са информирани за провежданото лечение и страничните ефекти от него, било то консервативно лечение или хирургично лечение, или медикаментозно лечение. Какви са страничните ефекти от различните диагностични процедури, кой носи отговорност за това, ако има неблагоприятен изход, какви са компенсациите и изобщо трябва ли да има компенсации. В България това не се случва, когато има увреждане на здравето от неблагоприятни странични ефекти или дори фатален изход. Всичко това трябва да бъде уредено в законодателството.
Очевидно в България мисленето в тази посока не е приоритет.

 

Въпрос: Моля да кажете впечатленията си като експерт и евродепутат как стоят нещата в тази област на европейско ниво?

Отговор: На европейско ниво нещата не стоят така, както у нас - там има много по-напредничаво разбиране за ролята на пациентите при вземането на решения, не само в системата на здравеопазването, но изобщо във всички политики. Изобщо на търсенето на мнението на гражданите, тогава, когато проблемите се отнасят към тяхното здраве - било то в политиката, свързана с околната среда, с вътрешния пазар и интересите на потребителите, било то в селското стопанство или друга област, като например в политиката по заетост.

Въпрос: Това мислене в Европа помогна ли в някакъв аспект на Вашата кауза?

Отговор: Аз мисля, че точно заради тази чувствителност на европейско ниво успях да прокарам директива за правата на пациентите. За съжаление виждам, че при нейното транспониране в националното законодателство, което стана в края на миналата година в България, не е отразена напълно в интерес на пациентите. Например, начинът, по който пациентите имат информираност къде и какви медицински услуги се предоставят и какви са стандартите за качество, които им гарантират защита на здравето и техните права. Друго - за редките заболявания съм направила изключение за целия Европейски съюз. Поради липсата на национален капацитет за всяка страна, хората, които са с редки заболявания да имат възможност без предварителна оторизация,  т.е. да няма някой, който да им казва имат или нямат право, да се съгласи или не, те да се лекуват в чужбина. Това за тях да може да се случи. Няма страна, която да си позволи да поддържа специалисти за всички видове редки заболявания.

Въпрос: В България така ли стоят сега нещата след тази директива?

Отговор: България прие най-рестриктивния модел на транспониране на тази директива. Аз мисля, че това се случи, защото пациентските организации са изключени от консултациите с министерството и с парламента. Те по никакъв начин не бяха включени в обсъждането на оперативните програми. За нас беше изненада, че в другите министерства има много по-голяма чувствителност и много по-голяма информираност по теми, свързани със здравеопазване и насочване на финансов ресурс за различни инфраструктурни проекти - за по-добра апаратура, за обучение на медицинските специалисти - отколкото в Министерството на здравеопазването. Обучението и повишаването на административния капацитет на кадрите касае медицинските специалисти, както и всички останали, по програма "Човешки ресурси". Всичките болници са търговски дружества и те могат да участват в програма "Конкурентоспособност", особено за закупуване на съвременна, модерна медицинска апаратура, за да повишават своята конкурентоспособност. Аз съм поела много сериозен ангажимент и към пациентските организации, и към съсловните организации, за да можем с всички сили да защитим финансов ресурс, който да помогнем за обновяване на лечебните заведения, за повишаване на квалификацията на специалистите и това ще даде положителен ефект за самите пациенти. Надявам се, че ще успеем да се преборим, но най-липсващият ни партньор в цялата работа е Министерството на здравеопазването.

Въпрос: Това може ли да бъде една от предпоставките за появата на недоверие между пациента и лекаря?

Отговор: Да, когато пациентите не са информирани и когато нямат доверие в качеството, защото нямат стандарти, и когато чуват и четат за неблагоприятен изход от различни процедури, когато им искат пари за неща, които се плащат по Здравната каса, а им искат плащания "под масата" - много висока степен на корупция има в здравеопазването, как да получат доверие в тази сфера.

Въпрос: Бихте ли посочили и други проблеми за появатана недоверието пациент-лекар?

Отговор: Има много неглижиращо отношение към пациентите - не им се обяснява достатъчно, трудно имат достъп до медицински услуги изобщо, не само до качествени, а изобщо. Особено хората, които живеят в по-отдалечени райони - не само първичната и специализираната помощ, и болницата, а услуги въобще там нямат. Тези хора рядко имат достъп до първична помощ.
Другото, което се случва - ако трябва да има консултация със специалист или пък достъп до аптека, те трябва да пътуват до общинското населено място, но не винаги имат транспорт, не всеки ден има транспорт. И освен това отиването до общинския център, за да ползват медицински специалисти или да си купят лекарства - отиване и връщане - билетът надхвърля дневният разход, ако са си разпределили пенсията за месеца - т.е. появява се и финансова бариера. Аз няколко път съм разговаряла с премиера, че едно от първите неща, когато говорим за реформа в здравеопазването - докато текат разговори за електронно здравеопазване за електронна карта, колко болници и кои болници как да се финансират - трябва да направим така, че достъпът до първичната помощ да бъде с много сериозна мрежа, съобразена с инфраструктурата, с възрастовата структура на населението и с финансовите възможности на хората - поне първичната помощ и спешната помощ. Но когато хората в първия половин час, а понякога е нужно в първите няколко минути, не стигнат до лекар, след това понякога няма никакво значение.

Интервю на Малин Решовски

Б.р. Заглавието е променено.


Сподели: facebook logo svejo logo
ALDE    European Parliament ELDR