НДСВ - стабилност и възход

- Г-жо Кунева, отказахте доста престижен пост в Брюксел - шеф на съветниците на председателя на Еврокомисията Жозе Барозу. Защо го решихте сега, дойде изненадващо?

- Решението трябваше да го взема точно тази седмица. То вече беше коментирано и в българската, и в европейската преса, затова реших, че трябва да го кажа и публично след разговора си с президента Барозу. Предложението наистина беше много важно и интересно, но аз не съм затворила вратата за работа. Сътрудничеството ми с комисията ще продължи, правят го много комисари след мандата си, ще го правя и аз.

- Вярно ли е, че от Европейската народна партия са били против вас?

- Не. А и президентът е независим в това си решение, което той ми предложи още през октомври. Това е неговата администрация. Но бих искала да защитя доброто име на парламентарната група на ЕНП, както и на всяка друга в европейския парламент. Няма рекет от нито една посока. Решението го взех лично. Едно от най-милите писма за края на мандата ми като еврокомисар беше от Елмар Брок, значима фигура в групата на ЕНП, с когото сме работили още от преговорите. Можете да го видите във фейсбука ми.

- Решението ви да се завърнете на българската политическа сцена бе коментирано от наблюдателите тук като вероятност да станете кандидатът на НДСВ за президент. Стои ли това в плановете ви?

- Няма нищо общо между отклоняването на идеята за шеф на екипа на Барозу и темата за президентските избори в България. Има настоящ президент и то на средата на мандата си. Дори въпросът вече е в посока, в която не виждам смисъл да коментирам. Не съм променила мнението си.

- Наследничката на царя Христина Христова побърза да каже, че вие сте лице на НДСВ, национален капитал и те с радост ще ви номинират. Ще им откажете ли?

- НДСВ няма своя кандидатура и не е в кампания. Съзнавам, че имам подкрепа и популярност, благодаря за това, но то не води механично до мой ангажимент. Но на въпроса възможно ли е някой политик да се кандидатира, би било юридически и фактически невярно да се каже “невъзможно е”.

- Май вие бягате от отговора на най-важния въпрос - бихте ли се явила на избори за президент?

- Не е този разговорът. Когато се захващам с някаква работа, аз искам да знам, че мога да я свърша тук и сега, по-добре от друг. Т.е. първо трябва да си зададем въпроса от какво имаме нужда, с какво ще се измери успехът или неуспехът, какво конкретно се очаква от мен като количество и качество работа. Такъв разговор няма. На едната страна на обществения договор стоят хората, те дават поръчката, и едва след това да се търси най- добрият да я свърши. И това не може да се каже сега за нещо, което предстои след две години, без спокоен, нормален разговор. Не се слага каруцата пред коня. За каквито и водачески позиции да става дума - за мен това е неотменимо като позиция. Имаме нужда да формулираме мандата, именно ние, хората, трябва първо да тръгнем по пътя, за да намерим човека.

- Какво ще правите сега? Къде ще се позиционирате?

- Минали са само десетина дни от края на мандата ми като еврокомисар. Имам ангажимент към няколко дискусии в Брюксел, ще продължа да бъда в тесни връзка с Еврокомисията, включително и с Бюрото на съветниците на президента Барозу. Ще работя по Стратегия 2020, надявам се, с повече отзвук тук, в България. Ще разпределям явно времето си между Брюксел и София и ще бъда полезна, надявам се, и на двете места.

- Как ще коментирате думите на премиера Борисов: “Добре дошла е, ако работи за държавата, но ако реши да прави свой проект - тя ще стане наш противник”?

- Мисля, че Борисов използва думата “враг”. Аз нямам никакъв проблем да си говоря директно с премиера Борисов, а не чрез медиите. Струва ми се, че не трябва да натоварваме медиите със задачата да бъдат посредник между политиците. А по въпроса - за да се изрази несъгласие между различни политически партньори, могат да се позват най-малко три думи: “опонент”, “политически противник” и, разбира се, “враг”. Уверявам ви, няма европейски политик, който да използва думата “враг”. Не съм чула нито Меркел, нито Саркози да говорят за врагове. И ми се иска това да бъде мярка и в България.

А иначе смятам, че политическият процес трябва да има винаги повече от един участник, да има различни мнения - това е единственият начин да има политическа демокрация. Така че различни партии, различни кандидати трябва да се очакват. Когато ГЕРБ не беше още член на ЕНП, аз бях питана - вече бях комисар, от много хора в Брюксел какво мисля за ГЕРБ и дали трябва те да станат член на ЕНП. Винаги, навсякъде казвах, че това е много добре и за ЕНП, и за България. Защото така ще има една по-голяма политическа култура, минаваща през опита на голямо политическо семейство. Продължавам да мисля така.

- Остана ли ви горчилка от думите на Борисов, който каза преди време, че сте мълчала за пагубната политика на тройната коалиция и това бе един от мотивите да не бъде издигната повторно кандидатурата ви за еврокомисар?

- За мен това е странен повод, защото за съжаление няма правителство, което да е било в последните три години толкова сериозно санкционирано, колкото беше българското. Но всеки негативен опит, който получи България, дава възможност да не се направят следващи грешки, включително и от сегашното правителство. Като еврокомисар аз съм работила с 27 правителства и с 27 опозиции, когато съм дискутирала моите директиви и политиката в областта на вътрешния пазар.

- Вие направихте много за България в ЕС, смятате ли че това е оценено в страната?

- Ако съдя по резултатите от изборите - да. Ако съдя по това, че ме търсят и питат - да. Благодарна съм за тази енергия, която винаги ми е давала сили да работя през изтеклите десет години. Далеч съм от мисълта, че всеки трябва да ме подкрепяи да ме оценява само положително, но мисля, че повечето хора ми дават висока оценка и това ми е достатъчно.

- Мнозина обаче и досега не могат да разберат защо се отказахте от мястото си в Европарламента, дори го приемат като предателство към избирателите ви?

- Аз умея да казвам “не” в името на нещо по-голямо. По-голямото тук бяха първите осем месеца на новото правителство, експертизата ми, която им предложих, недопускането на наказателни процедури, докато можех да бъда в силата си - началото на ноември 2009-а и онези 300 милиона евро компенсации за Козлодуй. И още нещо - успехът ми. След мен и екипа ми всички в ЕС очакват българите да са добри Тези очаквания помагат. Това се нарича репутация. Аз довършвам нещата.

По време на изборите казах, че ще целя нормалния диалог.Направих го! Обещах да давам знания.Направих го! Казах, че ще работя за по-висок изборен процент. Това стана! Казах, че искам повече млади хора - и то се случи. Не съжалявам, че участвах в тези избори. Благодарна съм на правителството, което направи предложението за мен, радвам се, че моят мандат като комисар получи директно одобрение от избирателите.

- Виждам, че сте с чувството за изпълнена мисия.

- Политикът изпълнява задача. Ако са му дали задача да бъде министър-председател, ще напусне кметското място - както направи Борисов. Ако той е дал задача на собствения си водач на листа да бъде министър на външните работи - той или тя, в случая напусна. Когато се употребяват силни изрази като “излъга”, трябва да се внимава с двойния аршин. Излиза, че си даваш самооценка.

- Ще помагате ли на правителство?

- Аз го правех през всичките тези месеци. И като оценки за усилията им, и като организация на посещението на министрите и министър-председателя в Брюксел, и като репутация. Мога да предложа ясни и открити знания. Идеи. Ако за тези 10 години почти няма човек, който да не познавам в Еврокомисията, в следващите ще отида по-далеч и ще опозная хората, които дават идеи, ще продължа контактите си с Европарламента и ще очаквам нови предизвикателства. Свободата винаги е на върха на копието.