Пресцентър :: Актуално

Мораториум върху свободата и собствеността

Размер на шрифта: a |a |a|

19.12.2009 , Аспарух Панов

И в най-песимистичните си прогнози за актуалното политическо развитие на страната не съм очаквал такова падение на българския парламент. Тенденциите за превръщането на 41-то Народно събрание в конвент и дори в извънреден съдебен трибунал се забелязваха още от самото му създаване. Но приетото на 18 декември 2009 г. решение за «мораториум върху разпореждането с поземлените имоти, земеделските земи, горите и сградите, за които има постановени решения за възстановяване на собствеността на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III» е определено едно от най-грубите и цинични погазвания на граждански права и принципи на правовата държава в най-новата ни история след 1989 г.

Чрез темата за «царските имоти» много комплексирани политици и посредствени журналисти се опитаха и опитват да направят кариера в българското блато от политическа простотия. Особено показателно за безпринципността и непоследователността на политическите позиции в България е и поведението на СДС и неговите клонинги, които преди десет години подкрепяха царската реституция, а сега се опитват да я отхвърлят.

За мен като либерал темата за царските имоти е отдавна приключена. Един от най-важните приоритети на модерната либерална политика е темата „свобода и собственост”. В свободните правови държави, към които принадлежи и България, собствеността е свещена и нейната неприкосновеност е гарантирана от върховенството на закона. А пред закона всички сме равни, няма обикновени и необикновени граждани. Както на моето и на хиляди други семейства, така и на Царското семейство новите демократични институции на правовата държава възстановиха отнетата ни от комунистите и свобода, и собственост.

Без съмнение царската реституция е най-прозрачната в държавата – тя е напълно публична и узаконена чрез решение на КС от 1998 г. Всички имоти, отнети със Закона за обявяване за държавна собственост имотите на бившите Царе от 1947, са били тяхна лична собственост. Те са описани през есента на 1946 г. в специален опис, подписан от Кимон Георгиев, премиер на доминираното от комунистите правителство на ОФ. Спазвайки общоприетите монархически правила в цяла Европа, Царят е управлявал собствеността си като “гражданско лице” чрез администрация, която сам си и е създал и заплащал. Нито маршалът на двора, нито интендантът на цивилната листа, конярът или началникът на царската библиотека са държавни чиновници. Цивилната листа на Царя е била основният източник за закупуване на имотите. От нея той е заплащал за строителството и поддръжката на собствените си имоти и на служителите, които частно е наемал. Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза разполагат с първични придобивни актове за възмездно придобиване от частни лица за всеки сантиметър земя. която са си възстановили. Юридически реституцията е перфектна и тъй като живеем в правова държава, член на ЕС, всеки въпрос за конкретни претенции по конкретни имотни казуси се решава ЕДИНСТВЕНО В СЪДА.

НАМЕСТА НА ПАРЛАМЕНТА в тази тематика НЕ САМО Е ПРОТИВОКОНСТУЦИОННО. То е израз на вопиюща политическа неграмотност, на евтини спекулации и примитивно българско интригантство, целящи дискредитирането на една от най-достойните и заслужили личности в най-новата българска история. Нещо повече, приетият мораториум представлява (индиректна) заплаха за реституиранирте имоти на милиони български граждани и поставя под съмнение справедливостта на реституцията като един от фундаменталните законодателни актове за смяна на политическата система.

С последното си решение 41-то Народно събрание направи своя символичен политически избор между двата крайни (антагонистични) полюса на политиката – и като култура, и като начин на мислене, демократични ценности и стил на политическо поведение, и като международен авторитет, и като уважение към върховенството на закона, но преди всичко към правата и отговорностите на всяка отделна личност. Между двата полюса, условно наречени «Яне Янев» и «Симеон Сакскобургготски», в края на третата година от членството на България в Европейския съюз, парламентаристите избраха полюса на Яне. Да се смееш ли, да плачеш ли? Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. Оттук нататък «Бог да пази България»!

София, 19 декември 2009


Сподели: facebook logo svejo logo

European Parliament ALDE    Антония Първанова    Станимир Илчев